В стартовете на първо място трябва да запазя самообладание.
Да не се притеснявам, че другите състезатели се опитват да ме ядосат и да ме изкарат извън състезателната линия.
Аз обаче си казвах- имам една цел, трябва да стартирам добре и да победя, всичко друго е без значение.
Най-сладките(и най-горчивите) победи са онези – най-трудните, с най-коравите и костеливи противници с които си стигнал границите на възможностите си, и си открил, че отвъд тях има още, прекрачил си, натискал си докато едва не си се довършил…
Като преди това си бил поне хиляда пъти пред отказване, но си отказал да се откажеш…
В тях си победил не друг, не друго, а себе си, страховете си, представата си за това колко можеш, колко струваш, стигнал си отвъд очакването на другите и собственото си, когато всичко друго е изгубило смисъл и ти е останала само следващата стъпка, следващата глътка въздух, следващия удар на препускащото ти сърце
И когато всичко е свършило… Резултатът не те интересува. Победител и победен са едно и също – братя по оръжие… И няма гордост, тържество или чувство за превъзходство… Само радостта от това че си жив и си се борил до край не само с водата но и с вятъра.